Скрито чувство (1997) Limited

Това е един много рядък филм, макар и от фонда на Българската национална филмотека, той е излъчван веднъж в кино Одеон и веднъж в Чешкия културен център. Иначе е показван по международни филмови фестивали и печелил награди. Беше ни предоставен анонимно от приятел на сайта.

„Скрито чувство“ се докосва до тема табу в българската документалистика – гей обществото. Това е първият опит в България да започне да се говори за проблемите на различните хора. Обвинен от един журналист в това, че в този филм се дистанцира от своите герои, Илко Дундаков отговаря: „Не съм съгласен, че има дистанция между мен и моите герои. Аз им симпатизирам така, както и на всички мои останали герои от други филми. Еднакво обичам всички тези мои герои и от никого не се дистанцирам.

„Моят филм в никакъв случай не е гей-култура или гей-изкуство. Това е един обикновен документален филм за по-различните, погледнати в чисто човешки план. На героите си в този филм симпатизирам така, както и на всички мои останали герои от другите ми филми.“.

„Във филма интервюто с Мариус Куркински е миксирано с откъси от видеоклиповете му – сякаш сте търсили един по-монолитен негов образ. Той ли беше най-интересният Ви събеседник? Какво мислите за Мариус като единствения осъществен български гей-творец?“ – пита в интервю същият журналист.

„За мен, отговаря Дундаков, такова понятие „гей-творец“ не съществува. Човекът е или творец, или не е. А Мариус не е просто творец. Той е явление.“
Филмът „Скрито чувство“ е представен на фестивалите в Сплит, Хърватско, Сан Франсиско и Хонолулу. По линия на „Отворено общество“ лентата е показвана и в много други страни, където реакциите са били много положителни.

И още от интервюто: „Синът Ви следи ли филмите, които правите? Какво мисли той за „Скрито чувство“?

„Синът ми е моят най-голям фен. Всеки филм, който направя, първо се гледа от него. Той е първият зрител, първият съдник и цензор. За филма „Скрито чувство“ ми каза, след като го гледа, само едно изречение: „Шапка ти свалям, татко“.

Повод за заснемането на документалната лента става съдебният процес срещу хомосексуалисти през 1964.